Дойде ли краят на приятелството между Путин и Си Дзипин?

Когато президентът Путин и президентът Си се срещнаха на Олимпиадата в Пекин през февруари, седмици преди нахлуването в Украйна, Китай и Русия заявиха, че приятелството между двете суперсили "няма граници".

И все пак, докато боевете в Украйна продължават, стана ясно, че за Си Дзипин политическите съображения имат предимство пред всяка приятелска връзка с Путин. Китай може и да обвинява разширяването на НАТО за войната, но също така се старае да не бъде въвлечен в конфликта.

Съединените щати заявиха наскоро, че Китай не предоставя на Русия военно оборудване. Показателно е, че Китай отказа да признае независимостта на двете сепаратистки републики в Източна Украйна, които Русия призна като суверенни държави малко преди Путин да започне инвазията си. Нито пък признава руското управление в Крим, който Русия анексира от Украйна през 2014 г.

Предпазливият подход на Си към отношенията с Русия по време на най-големия въоръжен конфликт в Европа от 1945 г. насам беше подчертан тази седмица от съобщения, че той е отказал поканата да посети Путин в Москва. Дипломатически източници, цитирани от японски вестник, казаха, че инициативата е била отхвърлена от страх, че така ненужно ще се изостри напрежението със Запада. Си е направил само едно пътуване извън континентален Китай след пандемията и това беше в Хонконг миналата седмица. Той е загрижен да осигури вътрешна и външна стабилност в навечерието на конгреса на Комунистическата партия, на който се очаква да поиска трети мандат, създаващ прецедент, съобщи Йомиури Шимбун.

Кремъл от своя страна казва, че пътуването на Си до Москва все още е в ход, но ще се състои, след като ограниченията, свързани с COVID в Китай, бъдат премахнати. Говорител на Пекин издаде всичко необходимо за силата на отношенията между Москва и Пекин, но нито потвърди, нито отрече японския доклад.

Анализаторите казват, че докато двете страни са обединени от антиамерикански настроения, Пекин не желае да поема рискове, за да подкрепи войната на Москва, включително да прекрачи червените линии на Вашингтон за нарушаване на санкциите. САЩ поставиха пет китайски компании в черния списък за износ миналия месец за предполагаема подкрепа на руската армия. Не е ясно каква подкрепа са предоставили, но Белият дом добави, че не е видял доказателства за систематичен опит на Пекин да помогне на Москва да избегне западните санкции.

"Китай е в несигурна дипломатическа позиция. Той не иска да изглежда твърде близък до Путин, като в същото време казва, че отношенията му с Русия са от първостепенно значение", обяснява Александър Габуев, специалист по Азия в мозъчния тръст Карнеги. Износът на Китай за Русия се е сринал през месеците след началото на инвазията, според проучване на Peterson Institute for International Economics - още една индикация, че китайските компании са предпазливи относно нарушаването на западните санкции.

И все пак, докато подкрепата на Пекин за Путин не е толкова ентусиазирана, има малък шанс той да "хвърли Русия под автобуса", ​​като въведе свои собствени санкции или директно критикува нахлуването в Украйна. Анализаторите казват, че това е така, защото е малко вероятно подобен ход да доведе до значителна промяна в политиката на Америка спрямо Пекин, включително по отношение на Тайван, който САЩ обеща да подкрепи в случай на китайско нападение.

"Западът просто ще прибере в джоба си санкциите на Китай, така че гледната точка от Пекин е "защо да разрушаваме партньорството с Русия?" Но в същото време си мисли и: "нека не бъдем глупави и да не пресичаме червените линии на Америка". Това е доста прагматичен подход", обяснява Габуев.

Както винаги, голяма част от отношенията между двете страни са отворени за тълкуване. Миналата седмица Москва изпрати три военни кораба в нестабилните води близо до Тайван. Пекин не е коментирал разполагането, но повечето западни и тайвански анализатори са съгласни, че е изключително малко вероятно Русия да е изпратила корабите в региона без съгласието на Китай. Някои казват, че това може да е било демонстрация на подкрепа за Китай или знак, че руският флот е действал както обикновено по време на войната в Украйна.

Ясно е обаче, че нахлуването на Путин подчерта ролята на Русия като младши партньор в отношенията между двете нации. Докато Китай е предпазлив относно подкрепата на военната машина на Кремъл, той няма никакви притеснения да награби петрол, който Русия беше принудена да продава с отстъпка, след като изгори мостовете си със Запада. "Когато удари западното петролно ембарго и когато Русия прекъсне газа за Европа, а товае само въпрос на време, Китай ще стане огромен вносител на руските ресурси, защото Русия няма къде иначе да търгува. Това е единственият голям купувач", казва Габуев пред The Times.

Малко вероятно е Пекин да се притеснява да използва този лост, за да се опита да диктува политиката на Русия, включително натиск за споделяне на военни технологии и спиране на продажбите на оръжия за Индия и Виетнам. Китай също иска да обучава войски в Арктика, където Русия отваря военни бази като част от стремежа си да използва неизползвани природни ресурси. "Китай ще използва Русия, докато Русия все повече ще зависи от Китай", на мнение е Даниел Трейсман, експерт по Русия, пред уебсайта Foreign Affairs. "Както някой беше казал, силните правят каквото могат, а слабите страдат каквото трябва."

Нарастващата зависимост на Русия от Китай може да лиши страната от всякакви претенции, че е демократична. Неговите лидери на теория се избират пряко от народа, за разлика от еднопартиен Китай, и има множество политически партии, въпреки че те до голяма степен се смятат за марионетки на Путин.

"Тези, които ни учеха в продължение на десетилетия, че не, не, не - обществото трябва да бъде свободно, развита икономика не може да съществува без развита политическа система или свободна политическа система — всичко това са пълни глупости", казва Маргарита Симонян, ръководител на подкрепяният от Кремъл телевизионен канал RT. "Но просто погледнете Китай, харесвате ли китайската икономика? Харесва ми. Имат ли някаква свобода? Не, нямат и никога не са имали. Може би това не е лошо, може би това е нещо добро."